お誕生日おめでとうございます、キックマスター …
[youtube:https://www.youtube.com/watch?v=YamIDvsCs7g 500 350 “&autoplay=1″] जन्मदिन मुबारक हो, लात मास्टर …
Честита пролет …
Човешките ни граници
Всеки от нас знае къде започват човешките му граници – от мен, от Аз, от съм – и то го знаем още преди да сме можели да си отговорим на въпроса „Кой съм Аз?”. Очертаването на границите ни започва от момента, в който сме започнали да се заявяваме като човешки същества, още преди да сме се били осъзнали като хора – с бебешкия си плач, с детското дърдорене, с тийнейджърското “блъскане на врати”… и т.н. Ясно е и какво очертаваме с това заявяване – границите на собствената си личност – мястото, на което се чувстваме „в безопасност” – защитени и обичани. Къде обаче свършват тези граници? Колко далеч от центъра, в който ние седим, се простират те? Знам, че на тези въпроси повече от нас…
Обичам те
Обичам те когато гледаш ме с копнеж И тихо в тайнството ме въведеш Обичам те когато с залеза говориш И замислено с утрото мълчиш Обичам те когато мило ми шептиш И с въздишки неми от страст крещиш Обичам мислите ти да усещам – с малки стъпки по гърба ми тичат Обичам чувствата ти да улавям – като с вятър шепите да пълня с тях Обичам с теб в дъжда да тичам, но най-обичам да те обичам!
Честита Баба Марта`13
Желая ви ясно небе, обозрими хоризонти и бистър кръгозор. И нещо, което да внася смисъл в живота ви, за да знаете как да използвате даденостите му!
За смисъла…
В последните години благотворителността в България извървя дълъг път и мина през много етапи. Първо беше нещо ново и неочаквано и хората посягаха към него от любопитство – да видят дали ще се справят, дали ще им хареса, дали им понася… После се превърна в мода – популярни лица в скъпо платено телевизионно време ни променяха възприятието за Коледа. После стана спорт – пространството е пълно с информация за благотворителни събития. (Наскоро се разочаровах от едно такова, но това си е мое усещане…) Това за мен е абсолютно нормално. Все пак психологията не е измислена вчера, нито пък от вчера е известно как въздейства на мозъка гледката на големи жални молещи очи… Не мога да преценя дали напоследък телевизионното проявление на спорта попремина или се…
Рицарите от Ордена на Търпението
Имало едно време една Принцеса, която освен че била умна, разумна, прелестна и омайна, била много добра в организирането на рицарски турнири. Поданиците на кралството знаели, че веднъж на 1000 фантагодии Принцесата организирала турнир и събирала най-достойните рицари, за да им даде своя специален ДБППДЗ, но нито един от поданиците й не знаел с какво точно рицарите били заслужили честта… Да, наистина, заедно с ДБППДЗ, Принцесата споменавала и заслугата, но все пак… И както обикновено става в приказките за принцеси, имало само един човек в кралството, който знаел истината. Но тъй като това не е съвсем обикновена приказка, по изключение, в този случай, истината била известна само на Принцесата 🙂 И така, преди много много лета, в една красива утрин, когато слънцето припичало, а птичките…
За съпричастността
Съпричастността и благодеятелстването започват там, където свършва показното говорене. Когато са истински, те са дори отвъд егото. Всичко друго е просто шум.
Сън…
Тихо влезе във съня ми Като дявол с ефирни крила Копнеж в душата разпиля И остави там горяща следа Страх ме е да отворя очи и теб да изгубя В светлината на деня се превръщаш в прах от падаща звезда Не наяве, а на сън Теб обичах и за теб копнях Не наяве, а на сън Ти танцуваш само с мен Аз прегръщам само теб Моля те, нощ, остани твоята дяволска душа тогава ангела във мен събужда Намерих те, Искам твоя да бъда, Страх ме е, страх ме е Да се събудя…
Като бисери върху топъл сатен
Дрезгаво уличните лампи потрепват Градът утихнал е и вече спи. Всяка нощ тъмнината е обзета от страст, а тишината безмълвно крещи… Един прозорец остава да свети, А зад него мъж отново не спи. Всичко в любовта се повтаря… И различното пак е както било е преди… Всички истории за любов си приличат: Неизречени думи разпилени като бисери върху топъл сатен Саксофонът замечтано реди История нова, преживяна преди. Неразумни чувства раздират нощта, Парещи ласки със писък избухват, Разпиляват се плавно, И бързо изчезват почти без следа… Един прозорец остава да свети, А зад него мъж отново не спи. Всичко в любовта се повтаря… И различното пак е както било е преди… Саксофонът замечтано реди История нова, преживяна преди. Медните звуци думи намират Бисери се сипят в…
Думите…
Думите са като парфюмите: на различните хора прилягат по различен начин…
Правият път
Le droit chemin Jacques Prévert А chaque kilomètre chaque année des vieillards au front borné indiquent aux enfants la route d’un geste de ciment armé . Правият път Превод: LeeAnn На всяка крачка всяка година старци затъпели с жест закоравял сочат на децата „правия път”
В търсене на Перперикон (reloaded) …
Здравей, търпеливо момче…
Здравей, търпеливо момче, бях забравила колко са зелени очите ти… Благодаря ти, че времето спря и можах отново в тях да надзърна… Погледнах те, но вместо да спре, времето назад ме върна… Там, където още нямах крила, които в птица да ме превърнат… Ти ми каза „ела” и с теб тръгнах Ти ми каза „вземи тези крила”, аз ги прегърнах, а ти бавно в мечта ме превърна… Здравей, търпеливо момче, бях забравила колко са зелени очите ти…
Вдъхновението
Вдъхновението не идва от музите. Музите са измислени от древните поети, за да оправдават с тях любовните си забежки. Вдъхновението не идва и от безцелното съзерцание. Ако съзнанието ти е обременено, дори красивото цвете, в което си вперил очи, е най-обикновен треволяк, който на всичкото отгоре вехне, докато го зяпаш… Да не говорим колко е крехко и колко лесно отлита… Вдъхновението, не цветето 😉 … Вдъхновението идва от любимите хора – само те могат да ти осигурят свобода за ума и умиротворение за душата. Вдъхновението идва от приятелите – от подкрепата, която получаваш, от насърчението, от възхищението, от градивната критика и напътствия, от споделеното, също и от неизреченото. Вдъхновението идва и от читателите – от начинът, по който очакват да се появи нещо ново, от…
Нулата не е по мярка на никого…
Валя продължава да рисува за Яна. Още по темата: Валя рисува за Яна Пеперудените деца и ДЕБРА БГ
За пътуването…
Всеки иска да пътува. Почти няма човек, който да иска да стои на едно място. Всеки човек знае, дори без да го осъзнава, че застоят убива. Не непременно физически. Всеки иска да пътува. Човек смята, че за да тръгне на път, има нужда от багаж и се опитва да вземе багажа, който ще му бъде нужен. За конкретното пътуване. Няма как да пътуваш по нов път със стар багаж. Понякога старият багаж и за отъпкания извървян път е излишен и остарял, та какво остава за новия път… Всеки иска да пътува, но не всеки се сеща, че преди да събере нов багаж, първо трябва да изхвърли част от стария. Колкото по-голяма част от стария багаж изхвърлиш, толкова повече място има за нов. Дали новият багаж…
Фотозагадка…
Лилава мечта
Сънувах наяве лилава мечта – промъкна се бавно когато падна нощта… Облак от звук тишината прогони, Прегръдка спонтанна понесе ме в танц едва уловим… Мелодия бавна сетивата пробуди и душите ни сля в ненатрапчив захир… Песен любовна в сноп светлина ни превърна и робата на тъмнината с писък раздра… Сънувах наяве лилава мечта, измъкна се бързо когато настъпи деня…
Baker Street 221B, London
Прословутият адрес, на който се е подвизавал Шерлок Холмс си е все там и си е все така прословут. В момента там има музей, в който не влезнах и магазин с Шерлок Холмски джаджи, в който влезнах. Но всъщност, най-много ме впечатли един акцент в метрото, на спирка Baker Street – касата на метрото е облицована в плочки с лика на знаменития детектив. Сладурско.