Ще се видим пак следващото лято… 02

(продължение от част 01) Точно бях заспал хубаво и телефона на хотела зазвъня на пожар …  (опс, грешка на езика, тази дума е забранена   ) Погледнах часовника – 1:30 ч. !!!! Оф, ужас, тия хора не спят ли, какво искат сега! Кой звъни? –          „Трифон Зарезан” добър… ден/нощ… лека нощ… Кого търсите! –          Г-н С.АУ там ли е? –          Да, тук е, кой го търси? –          Дръжте го там, не му давайте да излиза, идваме! –          ?@!!!@%&@&()! К`во? Кои сте вие, за какво ми говорите? –          Аз съм (представя се по чин) от полицията в Кърджали и идваме да арестуваме г-н С.АУ. –          Ама как ще го арестувате? За какво? Той е гост на хотела, има малко дете и в момента СПИ! Не може да…

Continue reading

Ще се видим пак следващото лято…

Сезонът започна слабо тази година… Като се има предвид, че вече е средата на юли, а времето още е хладно, друго не можеше и да се очаква. Затова и тук още го броим за „начало на сезона” – белким се раздвижи през август. Слабата активност създава усещането, че хората са се посвили, като че ли смятат лятната почивка за лукс, а луксът за излишен разход и гледат да не шават много-много насам-натам – да не харчат на халос пари. То и „слабо” не е точната дума, защото хора идват, ама за по ден-два, най-много за три нощувки остават. Стават сутрин, закусват и тръгват да обикалят забележителностите из района. А в нашия район не е като да няма къде да отидеш – докато видиш Перперикон, Скалните…

Continue reading

HBD v5.0 …

Happy Birthday, FalconBaby 🙄 Освен изречените и неизречени досега пожелания, има и още няколко нови, които като завършен любопитко не се и съмнявам(е), че бързо и лесно ще откриеш къде са и какви са [1] . [youtube:http://www.youtube.com/watch?v=NQlS35zO6To] [1] — Аз невинен, те такива си бяха 🙄

Continue reading

bloody sunshine …

Gayatri Mantra … ॐ भूर्भुवः स्वः तत् सवितुर्वरेण्यं भर्गो देवस्य धीमहि धियो यो नः प्रचोदयात् om bhur bhuva svaha tat savitur varenyam bhargo devasya dhimani dhiyo yo nah prachodayat

Continue reading

Embryo …

Зора Любовта е всичко, което съм Това съм аз – едно клъбце Новороден, със теб сравнен Толкова дребен и крехък Топъл блясък, тъмнее луна Все повече не ми достига място И сякаш, че години чакаш в тясното Без да видиш светлината на деня Странни звуци чувам все около мен идват и в ушите ми бълбукат Червено сияние, помръква нощта Чувствам, че зората се пропуква Топъл блясък, тъмнее луна Все повече не ми достига място И сякаш, че години чакам в тясното Но ще видя светлината на деня превод: МАMG [youtube:https://www.youtube.com/watch?v=b8sm8n1GoSs] Честит рожден ден, Зори 🙄 Бъди жива, здрава и все така философски закачлива 🙄

Continue reading

Амстердам

Има градове, които оставят отпечатъкът си върху теб – Барселона, Истанбул – цветно, завладяващо, не ти омръзва, не можеш да им се наситиш… Бих се връщала там отново и отново. Амстердам е друг вид град – град, който ти позволява ти да оставиш отпечатъка си върху него, град, който общува с теб и е готов да те приема да се връщаш там отново и отново… Колкото повече време прекарвам в този град, толкова повече започвам да го харесвам. Предишния път имах възможността да го видя за 2 часа и сега осъзнавам, че това е било като да се докоснеш до корицата на книга. Виждаш я отпред, прочиташ заглавието, обръщаш отзад да видиш резюмето и да решиш дали искаш да я разгърнеш и да се потопиш в нея….

Continue reading

Децата ни…

Децата ни… Няма друг на този свят, който да може за 2 секунди да те успокои, ядоса, зарадва, разтревожи, изплаши, изненада, разплаче, усмихне… Само едно дете може да те накара да се почувстваш умен и глупав в един и същи миг, да се почувстваш едновременно велик и нищожен, голям, и в същото време – малък… Децата ни притежават всичко, което ние можем и имаме, всичко, което искаме да имаме, както и всичко, от което се опитваме да избягаме и да се скрием. Те носят в себе си онзи вулкан от енергия, емоции и чувства, който ние години наред сме се опитали да угасим. Обикновено това ни радва, успокоява и плаши едновременно. Едно единствено нещо, обаче, прави децата ни истински щастливи – това, че имат нас! Това…

Continue reading

Always Bon Jovi

[youtube:http://www.youtube.com/watch?v=JFPcMlNml0s&feature=related] This romeo is bleeding But you cant see his blood It`s nothing but some feelings That this old dog kicked up It`s been raining since you left me Now I`m drowning in the flood You see I`ve always been a fighter But without you I give up Now I cant sing a love song Like the way its meant to be Well, I guess I`m not that good anymore But baby, thats just me And I will love you, baby – always And I`ll be there forever and a day – always Now your pictures that you left behind Are just memories of a different life Some that made us laugh, some that made us cry One that made you have to say goodbye…

Continue reading

Малките неща

Харесвам малките неща – жест, грижа, кимване, усмивка, красива гледка… Малките неща правят рутината на битието ни по-различна – по-красива, по-спокойна, по-одухотворена и умиротворена… Малките неща създават усещането, че си част от нещо по-голямо… Те показват, че сърдечните усмивки на непознатите имат значение за това света около нас да става по-добър… Възхищавам се на хората, които правят „малки неща”. С удоволствие споделям с вас последното малко нещо, което ме усмихна – по нищо не личеше кой го е направил, нито защо го е направил. И точно това го прави стократно по-ценно – защото беше направено за настроение, а не за реклама. Тази простичка хрумка се намира в с. Орешак, на главната улица, по пътя за Троянския манастир. Вероятно хората от селото са решили, че не…

Continue reading

Приключението „Шафак”

Харизматична, енциклопедична, емоционална, изпълваща, променяща се, с подходящ отговор  за всяка ситуация, особено за по-неподходящите… Женствена по онзи особен, леко налудничав начин, който произлиза от таланта винаги, при всякакви ситуации да бъдеш и да оставаш себе си. Да се запазваш и да изплуваш отново и отново… Да откриваш най-много и най-вече себе си, когато си най-изгубен и най- не знаеш кой си. Тя е Елиф Шафак. Тя не е просто писател. Тя е жена-писател. Тя не е просто жена-писател.  Тя е приключение! Книгите й не са просто текст в много страници, те са пътешествие, предизвикателство, приключение… Някои от тях те карат да искаш да си там, други пък, със същата сила, те карат да не искаш да бъдеш там… Но няма как да не вземеш страна…

Continue reading

Чанове на 8 години!

На 11 април 2013 г., Клуб по народни танци Чанове навърши осем години!      За много хора осмицата е символ на безкрайност. Аз обаче, бих казала, че за Чанове тя е едно добро начало. Това им е интересното на рождените дни – хем винаги са символ на начало, хем се празнуват… в края. Миналата събота (13.04.2013 г.), празнувахме 8я рожден ден, който постави началото на 9тата година от Чановското летоброене… А числото девет носи истински динамичен заряд: трудностите на осмата година са отминали и настъпва година на активност, инициативност, решителност и брилянтни успехи. Така премина и празненството: с подобаваща динамика и емоции, които можете да усетите само на такъв празник, в тази компания!

Continue reading

Направи го сега!

Аз съм заклет мечтател и през повечето време съм влюбена! Запознати и наблюдателни хора пък казват, че даже винаги ми личи 🙂 Като заклет влюбен мечтател ви казвам: Способността ни да се влюбваме и да мечтаем ни прави човеци. В човешката душа винаги има място за още една любов и за още една мечта. С колкото повече влюбености и мечти напълните сърцето си, толкова по-малко непривързаности и прозаичности му давате възможност да задържи. Ако днес беше последният ти ден и утре щеше да е твърде късно, в какво щеше да се влюбиш? За какво щеше да мечтаеш? Щеше ли да захвърлиш страховете си и да тръгнеш по неутъпкани пътеки? Би ли простил на враговете си? Би ли потърсил човека на мечтите си? Би ли го обичал неудържимо поне…

Continue reading

Това е България

Това е името на спектакъла, който ансамбъл „Българе” изигра благотворително за Пеперудените деца. Имах удоволствието да го гледам преди дни в НДК и трябва да призная, че това е един от най-въздействащите спектакли, на които съм присъствала напоследък, където освен танцуването, видяхме и не лоша актьорска игра – танцьорите на Българе изиграха отлично неубиваемите македонски комити 🙂 Хареса ми замисъла на спектакъла: България е представена със своите фолклорни области, внимателно подредени във филм със сюжет: един странник, попаднал в България се опитва да си тръгне от нея, но постепенно осъзнава, че част от него завинаги ще остане тук. Харесва ми това послание, вярвам в него – докоснал ли си се до подобна магия, част от теб завинаги остава в нейна власт.

Continue reading