Здравей, търпеливо момче,
бях забравила колко са зелени очите ти…
Благодаря ти, че времето спря
и можах отново в тях да надзърна…
Погледнах те, но вместо да спре,
времето назад ме върна…
Там, където още нямах крила,
които в птица да ме превърнат…
Ти ми каза „ела” и с теб тръгнах
Ти ми каза „вземи тези крила”,
аз ги прегърнах,
а ти бавно в мечта ме превърна…
Здравей, търпеливо момче,
бях забравила колко са зелени очите ти…
Много красиво!
Ееееееееххххх, че хубаво!
Де ги тия приказни момчета … 🙂 – обади се в мен оная, с граховото зрънце, вечно недоволната.
Има, има гиииии – обади се другата, реалистката. Само дето понякога не ги забелязваме.
Благодаря, Ив!
Има ги, Ники, има ги 🙂
Но ще ти се покажат едва когато “оная, с граховото зрънце” стане реалистката, която винаги е доволна и от малкото 😉
Ако ми позволите да перефразирам създателите на сайта, то “Когато най-накрая срещнеш съвършения мъж, той чака съвършената жена.” 😉
А пък и може под съвършенство хората да разбират такава мултифункционалност натъпкана в обема на едно тяло, че накрая те откриват с колко много боклуци са се сдобили, никой от които работещ, даже едно-двете, от които има реална нужда.
Умереност и благоразумие, дами! Не се задоволявайте с малко, а с достатъчно :p
Добро перефразиране, гост 😉
Особено ми допада частта с достатъчното 😉
Ааааааа, късно ми е да ставам реалистка, то досега не съм …
Ей така съм си добре
🙂
Супер!
(поклон) радвам се, че съм успял да дам на някого нещо от себе си… макар и неволно… LeeAnn – продължавай да мислиш позитивно! И най-важното – да правиш добро…
Я виж ти — усилията ми май не са били съвсем напразни 🙄
@NeeAnn – в какво са били насочени усилията ви? Природно любознателен съм… Да не кажа любопитен 😉
Я, виж ти!
Принцовете от “Ордена на търпението” са взели да си мерят търпението 😉
Кой ли ще спечели сърцето на Принцесата?
@LeeAnn – Отдавна спрях да си меря.. Меренето 😉 А принцесите – те винаги се нуждаят не само от търпение, а и от специално отношение (както неведнъж съм (по)казвал).
@Търпеливо Момче
Така е, знаеш, че знам 🙂
(знам, че знаеш :))
@Търпеливо Момче
Ами LeeAnn май ви е подсказала верния отговор 🙄
Аз само да попитам…
Дачи, ти защо мислиш, че меренето на принцските търпения има нещо общо със сърцето на принцесата? 😕
gost, аз не мисля, а го знам 🙂
знам и нещо друго – просиш си приказка, но този път тя няма да е за теб, а за зори, пусната в ден от февруари, който аз си избера, например 30ти 🙂 😉
Е, ако мине. Ако не мине, човек ще търпи. В крайна сметка търпението е награда само по себе си. 🙂
Радвам се,че мислиш така за търпението 😉
Чувствай се награден 🙂 😆
Търпението… Тази странна черта на характера ни… В едни случаи показва силата, а в други слабостта ни…
🙂 Едното от двете проявления на тази странна черта на характера ви, харесвам повече. Коя, обаче, ще разберете по-късно 🙂 😉
@LeeAnn Може би слабостта ми да карам една дама да се чуства като принцеса.. Или силата да го направя 😉
Не съм сигурна, че разбирам разговора, но то и няма нужда, така и така бях поканена да наминавам, просто един поздрав с нещото, което си открих днес – оказа се, че е красиво да си забравяш понякога текста
http://www.youtube.com/watch?v=9zcmk_8Bx-I
@Търпеливо Момче
слабостта, слабостта, предпочитам да заложим на слабостта 🙂 😉
Niki,
от твърде скоро се навърташ тук, за да разбираш всичко 😉 постоянство трябва и търпение 😉
off topic: Ники, моля те, не слагай линкове в коментарите си, защото блога те маркира като спам и редовно те вадя от кофата 🙂
О, Търпеливий, колко сте нетърпелив да разберете… 😉
Рицари, какво да ви прави човек 🙂
Дано дочакате търпеливо до 14ти… 😉
На 14-ти празнувам Св. Балантайнс…
Странно, аз пък тогава празнувам свети Трифон Зарязан 🙄
Дачи, а сега какво мерят? 😕
gost,
да ти кажа честно, вече и аз не знам 😕
Страхотно е, Дачи! Наистина!
Хей, Григор, благодаря ти, че наминаваш 🙂
@ gost: толкова ли не може да се насладите на красотата на думите, че винаги търсите някой да си мери нещо с другиго.. Аз тъй като съм бездарен еквилибрист с думите мога само да се поклоня пред таланта на автора..
@Търпеливо момче,
Съжалявам! Изглежда, че при толкова много поклони погрешно ми се е сторило, че с Ник всъщност се покланяте на публиката.
Mea culpa! 🙁
Всъщност изключая LeeAnn едва ли познавам някого другиго в блога лично… А и не аз трябва да съм център на вниманието.. Макар и аз да съм виновен за това..
оф, рицари, какво да ви прави човек….
aаа, аз невинен — той такъв си беше 🙄
@Търпеливо момче,
Идеален момент да се запознаем. Приятно ми е 🙂
@Дачи,
Задачата на принцесите по време на турнира е да седят от страни и да се забавляват, а след като всичко приключи, да дадат на победителя стиска сено, за да почерпи коня си за положените усилия. Обаче все още не ми е ясно защо й се налага да му я слага на главата.
@Ник,
Да разбираме ли, че ти просто не си искал да пречиш на едно вече започнално начинание и затова си се присъединил към него? 😛
@gost: приятно ми е (bow)
като ще има турнир нека и някой друг се включи в рима.. Аз нямам такива способности и за това ще седя от страни и ще гледам/изглеждам чаровно 😛 а ако ми разрешат може от време на време да издавам възгласи на одобрение и подкрепа..
14 дни до турнира…
Аз защо съм проспала това с турнира, а?
И моля да се отчете, че всеки ден по няколко пъти ще си търся в блога обещаното 😛 (това за 30-ти няма да мине)
Зори, обещаното е обещано – ще си го намериш на 14ти 🙂
Мечта и вишнев цвят.
Глухарче в порива на Вятъра!
Дъга и утринна роса..
ммм, топло 🙂
Защо да е топло?
Такова усещане ми създава…
Нито вишни, нито грухарчета има в студеното…
а, мечтите, дъгите и порива на Вятъра – ще ми ги обясниш ти 😉
А грухарчетата могат ли да грухтят? Или просто не могат да чуват какво им се говори? А вино може ли да се прави от тях? А мечти от виното дали може да се родят?
Мечтите са за всеки, който може да мечтае..
Порива на вятъра помага на някои мечти да се сбъднат, а дъгите.. Дъгите са за всички, които могат да ги оценят и да им се наслаждават 😉
За вишните и глухарчетата… Не всичко що блести е златно 🙂
@John
може, всичко може…
а мечти от вино – няма по-лесно от това 🙂
@Търпеливо момче
значи? Топлото остава 🙂
Към автора
Разгледах блога и много Ви се радвам 🙂 !
Много въпроси и още повече отговори …
Точно по поръчка вчера дойде и въпроса на моя син :
“Мамо какво значи да си обираш крушите ?
Не намерих нищо по темата , а бих се радвала да 🙂
Благодаря предварително.
Здравей, Magesta,
благодаря за хубавите думи 🙂
Ще задам въпросът на “правилното място” и се надявам скоро да имаме отговор, удовлетворяващ детското любопитство.
Много се радвам, че и друг, освен мен, задава въпроси и любопитства 🙂
поздрави на хлапенцето 🙂