… и хиляда публикации повече 😀
Този паметен ден бе началото на една различна история…
Една различна история, започнала съвсем обикновено, но много бързо заживяла свой собствен интересен и динамичен, шарен и пухкав живот.
Без този ден и без тази различна история, днес нямаше да има приказки за Облаче, нито „Пухкава приказка”, нямаше да има разкази за рицари, принцове и принцеси, нямаше да има пътеписи за Барселона, статии за парапланери и народни танци, фотодневници и нощни фоторазходки…
А това означава, че нямаше да ви има вас – приятелите, които намерих на страниците на leeneeannn.info и благодарение на които, блогът продължава и ще продължава да съществува и да ми носи една различна радост и едно различно удовлетворение 🙂 ОБППДЗ!
Само Ники и Григор щяха да са тук, защото идеята и усилията около началото на тази различна история бяха техни, но най-вероятно щяха да са ми обидени, защото не съм ги послушала и не съм им повярвала, та всъщност, сигурно и тях нямаше да ги има…
Но, стига приказки от мен! Ники е тук и също иска да ви каже нещо…
Днес, 21-ви януари тази година (ха-ха, този път не го пропуснах) се навършват цели пет години от създаването на този блог. И понеже продължавам да надвивам егото в себе си, няма да ви занимавам с повече статистика и с това как сме продължили да бъдем велики (вие и без това го осъзнавате :D), само ще кажа, че силно се надявам, тези които са наминавали от тук в последните няколко години, да са намерили това, което са търсили.
И пак да благодаря:
- на вас, че ви има, че се разхождате из страниците на този блог, както и че се осмелявате да коментирате (кога заядливо, кога не толкова :P));
- на Григор — за това, че даде едно здраво рамо, когато имахме нужда от такова;
- както и на всички останали, допринесли (волно или не) за създаването и развитието на този блог.
И понеже придворният профайлър се осмели преди две години да направи едно предложение, сега очакваме и други предложения за точна дата на духане на свещичките 🙂
Но, стига приказки. Време е за празник!
Днес LeeNeeAnn.info става на 5 годинки!
Наздраве!
И да не забравите да продължите да се навъртате наоколо и в следващите 5 години 😉
e, аз за това юрках народа
Гертруд е ясна – иска – тя си го каза.
Аз и Спаска – също – казвам го пак и нямам претенции – която дата кажете – бива само да е след 18 часа.
Останалите… да си кажат.
И да е тия дни все пак – след пет години… е прекалено дълго, Ваша Древност, а нема нужда!
аз също искам да се отпразнува сега … моля …
Ха! Ник, да разбирам ли, че си се отпуснал и сега ти се яде нещо сладко? То всяко отклонение от пътя води до нови…
Нищо де! Ще ти се прости от висшата, гвселенска сила. Сладките винаги са били на почит. Даже моето поздравително стихотворение носеше кодовото име “Диабетното” преди да бъде обезглавено. 🙂
ПП: Защо точно втори?
на мен винаги ми се яде сладко, ако и да съм наследствено обременен (здрасти, мари-ана) 😉
а защо точно втори ли — ами да има за какво да се хванете, нали ме обвиниха наскоро, че съм хвърлял сламки и съм гледал сеир, та реших да си подкрепя малко от малко репутацията 🙂
Аз съвсем правилно си разбрах запитването за събиране по случай РД-то, но тъй като почти сигурно няма да мога да дойда, си мълча тъжно в ъгъла и се теша със сладко. 🙁
Ако решите съвсем да ми скофтите зимата, след като се съберете, недейте да показвате никакви снимки.
Любопитно би изглеждало обаче уговаряне за сбирка на 1-ви април. Върви, че разбери кой се шегува. :)))
Къв април, това е след сто години, аре не бъдете гадни, знаете колко ми е търпението…
Контесо, не бъдете егоистична, а ний – майналиите кво да кажем? Нека се радваме на чуждото щастие, така ще придобием повече щастие. Освен това е добър повод да се тешиш с още повече сладко. Стронгли рекамендвам новия шоколад на Милка, който е просто … разкошен.
Pingback: Handful of Light » На бяло сладко при щерката на зимата
Честита годишнина 🙂
След още две тръгва на училище :Р
Благодаря 🙂
леле, да, представяш ли си го :))))
да, ей толкова висок, слабичък, любопитен..:)
… и малко тромав, глупавичък, безобиден…
… и готов да раздава mae-ashi mae-geri наляво и надясно.
„Нанесе побой на Росен и му разби окото.“
ха-ха, безобиден, нали 😀
ааа, какъв Росен, какъв побой, за какво mae-ashi -mae-gashti ми говориш?!
той е добъъърр!
това, че е добър, не му пречи 😛
и да ви имам асоциациите 😀
Тя калпазанщината от теб ще дойде, Ник, няма кой друг да го научи да маа герита, аши-та и други неща, ми земи му покажи и нещо красиво (снимка някоя), а не само хулиганщини 😛
че аз досега какво съм му показвал — хулиганщини или други красиви неща, а?
Дай да сме честни – и двете, дядо попе 😛
И продължавай в същия дух 😉
И колко още да чакам за снимка пък и приказка ми се чете – двойно пък (подсмърчане също)
ами снимки има (достатъчно), макар и не точно тук.
а за приказките — мрънкаш не на този, на когото трябва 😀
а и нали се сещаш за онази стара българска поговорка — дето била срам за майстора? а и как иначе ще се научите на търпение, ако всичко ви се сервира веднага?
Видях ги, но съм забелязала, че ти представяш различни неща тук и там, демек не е точно така, но няма да се заяждам повече, защото видях, че има нещо новичко :)(днес няма да се заяждам)
А за приказките – мрънкам където може, пък каквото стане.
Ох, уроците по търпение са ужасно скучни 😛
така е, уроците по търпение наистина са страшно скучни, затова и датата за духане на свещички ще бъде на първи април тази година.
Надявам се това да е само началото 🙂
Fly on your way, like an eagle,
Fly as high as the sun,
On your way, like an eagle,
Fly and touch the sun.
Благодаря ти, Миташки 🙂